60 годишен юбилей – 1981 г.

Успех на постановката е образът на чичо Горан на Иван Янчев, който е съумял да го отърси от книжовността и съзерцателността и да ни представи един селски, умен човек. Най-убедителен е актьорът в срещата си с Павел на изворчето. Иван Янчев е запознат добре с бита на село и е могъл да внесе елементи от него и в образа...
К. Пенев – “Гераците” на сцената на Бургаския театър, б-к “Черноморски фронт”, бр. 1864

...Иван Янчев в саркастичен план, с остър усет за характерен детайл, моделира двуличието и кариеристичната настъпателност на Леков... (“Златното покритие”)
Чавдар Добрев

Още в самото начало на “Краят на деня” в Театъра на Народната армия з.а. Иван Янчев ни убеждава, че неговото сценично амплоа не се вмества само в ехидната усмивка на приспособленеца или пък в сатиричния щрих на отрицателния персонаж. Подчертавам този момент, тъй като срещата на Иван Янчев с подполковник Савов в най-новата пиеса на Драгомир Асенов (реж. Никола Петков) разкрива дарованието на артиста в навярно малко позабравена светлина. Просто е невъзможно да се поставят един до друг хамелеонът Леков от “Златното покритие” и принципния Савов от “Краят на деня”. Съпоставката не е случайна и в много отношения подсилва, извисява постижението на Янчев, кара ни да се възхищаваме от неговото майсторско превъплъщение, да се вглеждаме любопитно в “рисунките” на лицето му...
Димитър Цолов, в-к “Народна култура”, 3.01.1976 г.

Влашо на Иван Янчев е човек с прекрасна, ласкава душевност. Неговата вътрешна умъдреност ни покорява още с появата си на сцената. Колко земен, колко български е този образ! В сценичния му живот няма екзалтация. Но затова пък са толкова прелестни тези едва уловими, тънки детайли на влашовското чудачество. Актьорът съумява едновременно да ни разкрие здравите, строги нишки, които свързват образа със съвременността, без да пренебрегва поетическата му правда и детинската му вяра в благородството и добротата на човека...
Иван Балабанов, в-к “Народна армия”, 10.08.1976 г.



... Но като се вглеждам в творчеството на з.а. Иван Янчев, все ми се струва, че постиженията му в киното са предизвикани от трудолюбието, с което е усъвършенствал таланта си, от неспокойния дух, който не му позволява да се облегне на вече създадени стереотипи, а му помага от всяка роля да извлече по нещо неочаквано, нещо ново. Все си мисля, че подобен стремеж, несвойствен на доста млади актьори, би трябвало повече да заинтересува и сценаристи, и режисьори, защото нашето кино все още е в дълг към таланта на Иван Янчев – един рядък и богат талант...
Кристина Стоянова, сп. “Филмови новини”, март, 1980 г.

Ярък и запомнящ се сатиричен образ в пиесата и спектакъла е княз Фердинанд на з.а. Иван Янчев – със своята кобургска ехидност, с тъпото си равнодушие към националните ни идеали...
Иван Балабанов, в-к “Работническо дело”, 3.02.1979 г.

Мисля, че най-точното определение за актьорската работа на Иван Янчев е съзиданието, непрекъснатото, неуморно и някак безшумно изграждане на един свят, на един свят с десетки сценични герои. Това не е галерия със застинали изображения, а самият многолик живот, фокусиран в запомнящи се художествени образи и характери на съвременни хора...
Георги Анадолски, в-к “Народна армия”, 17.12.1977 г.